Олга Пелевина

e-mail: kubiar@abv.bg

Сфера на научни интереси: Археология на праистория: халколитни накити от минерали, камък и миди; средновековна археология: ранносредновековна металопластика – коланни накити, огледала, метални съдове и погребалните обичаи на аристокрацията от периода на създаването на Дунавската България.

Образование и квалификации:
1974–1979. Исторически факултет на Уралския държавен университет “А.М. Горки” в гр. Екатеринбург, Русия със специализация „Археология”

Професионален опит:
1987 – Уредник на Праисторическия фонд към отдел „Археология“ в РИМ-Варна
1981−1986 Уредник в отдел “Археология” на Историческия музей – Силистра, отговорник за средновековния археологически резерват “Дръстър”.
1979−1980 Асистент по археология към катедрата по „История на Древния свят и Средновековие“ при Историческия факултет на Уралския държавен университет “А. М. Горки” в гр. Екатеринбург.

Теренни проучвания:
Спасителни разкопки в ААР „Одесос–Варна“;
Редовни разкопки на античния и средновековен град Херсонес в гр. Севастопол, Крим;
Редовни разкопки на АР “Дръстър”, гр. Силистра;
Спасителни разкопки на Варненския енеолитен некропол;
Спасителни разкопки на антично селище край с. Рогачево, обл. Добрич;
Спасителни разкопки на късноантичен некропол край с. Александрия, обл. Добрич;

Организация на изложби:
„Варненският енеолитен некропол“, Йерусалим, Израел (1994);
„Първото злато на света, древни тайни”, Монреал, Канада (2002);
„Първото злато на света”, Бугон, Франция (2003);
„От Траките до Отоманите”, Париж–Лат, Франция (2006–2007);
„Европа в края на праисторическата епоха“, Орлеан, Франция и Гранада, Испания (2006–2007);
Постоянна експозиция „Праисторическата епоха“ в РИМ-Варна (2012);
“Първото злато на човечеството“, Дордрехт, Холандия (2016–2017);
“Първото злато на човечеството“, Рощок, Германия (2018–2019).

Основни публикации:
1. Исследование средневековых памятников в долине р. Бельбек. – АО 1978 г. Москва, 1979 (в съавторство с А. И. Романчук, Л. А. Омелькова).
2. Средновековни керамични съдове от фонда на Окръжния исторически музей – Силистра. − сб. Добруджа, 3, 1986, с. 100−107 (О. М.).
3. Към топографията на средновековния Дръстър. – Terra antiqua Balkanica. Acta III. София, 1988, с. 218−224 (О. М.).
4. Опыт дистанционной датировки гончарной печи по магнитной аномалии ▲Т. – Интердисциплинарни изследвания, кн. XVII, 1990, 42−53 (в съавторство с В. В. Глазунов).
5. Детали литых наборных поясов “предсалтовского” времени с “перевязанной” пальметтой из Болгарии. – Российская археология, 3, 2001, с. 88−97 (в съавторство с Б. Тотев).
6. Сребърните накити от гроб № 3 на ранносредновековния некропол при с. Черна, Добричко” – Acta musei Varnaensis, III-2, 2002, с.19-23 (в съавторство с Б. Тотев).
7. Минералогична и гемологична характеристика на неметалните ювелирни изделия от среднохалколитния некропол Варна ІІ. – Геология и минерални ресурси, 9, 2003, с. 23−26 (в съавторство с Р. Костов, В. Славчев).
8. Гемологична характеристика на карнеолови и ахатови мъниста от халколитните некрополи при Дуранкулак и Варна. – Геология и минерални ресурси, 10, 2004, с. 15−24 (в съавторство с Р. Костов, Т. Димов).
9. Новые данные о раннесредневековых поясах дунайских болгар. − АДСВ, вып. 36, Екатеринбург, 2005, с. 85−103 (в съавторство с Б. Тотев).
10. Изображения на борба между животни в коланната металопластика от езическия период на Дунавските българи” – В: Сборник в чест на 60-годишнината на д.и.н. Рашо Рашев. Шумен, 2006, с. 180-207 (в съавторство с Б. Тотев).
11. Археологически данни за контакти на населението от Хазарския каганат и Дунавските българи. − В: Степи Европы в эпоху средневековья. Т. 7. Хазарское время. Донецк, 2009, с. 43-60 (в съавторство с Б. Тотев).
12. “Звериный стиль” в языческом искусстве дунайских болгар. – В: Культуры евразийских степей второй половины I тысячелетия н.э. (вопросы межэтнического и межкультурного взаимодействия). Самара, 2010, с. 226-243 (в съавторство с Б. Тотев).
13. «Находките» от Велино и Златари и аристократическите гробове на дунавските българи. - Археология, 3-4, 2010, с. 58-77 (в съавторство с Б. Тотев).
14. Съкровището от Врап и елитарната култура на дунавските българи. - Археология, 2, 2011, 32-52 (в съавторство с Б. Тотев).
15. Сокровище из Врапа (Албания) и аристократические погребения болгар Нижнего Дуная. – В: Серия "Археология евразийских степей", Выпуск 12. Казань, 2011, 202-218.
16. Сокровище из Малой Перещепины и элитарная культура болгар Нижнего Дуная. – В: Серия "Археология евразийских степей", Выпуск 13. Казань, 2011, 174-179.
17. Сокровище от Врап и елитарната култура на дунавските българи. – Археология, 2, 2011, 32-52.
18. Клад из Врапа (Албания) и аристократические пояса дунайских болгар. – В: Степи Европы в эпоху средневековья. Т. 9. Хазарское время. Донецк, 2012, 339-360.
19. Сокровище из Малой Перещепины и элитарная культура болгар Нижнего Дуная. – В: Наследие Л.Н. Гумилева и современная евразийская интеграция: Труды IX Евразийского научного форума, посвященного 100-летию со дня рождения Л.Н. Гумилева/ Под ред. Е.Б. Сыдыкова. Астана, 2012, с. 680-687.
20. Старобългарски огледала от Северното и Западно Черноморие. – В: Археология, 2, 2013, 57-79.
21. Старобългарски коланни детайли със зооморфна украса. – В: Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 2014, 579-607.