За Аладжа манастир

Легенди и загадки

Тип: Статия | Епоха:

За миналото на средновековната монашеска обител не са открити никакви писмени сведения. Оцелели са само легендите, разказвани от местното население, записани от Виктор Тепляков, братя Шкорпил и други изследователи. Легендите са най-интересният детайл от загадъчния свят на Аладжа манастир. Култовите места винаги са привличали обикновения човек с тайните си. Там, където не е намирал отговор на вълнуващите го въпроси, той го е замествал с един свят на измислени събития и герои, който поразява с фантастичните си измерения.
В много от легендите за Аладжа манастир се споменава за скрити съкровища. Това е обяснимо. В географско отношение районът е отдалечен от населените места и оживените пътища и по време на драматичните конфликти, разтърсвали Балканския полуостров от най-древни времена, сигурно е служел не само за духовно убежище.
Най-често срещаната легенда разказва за тайнствен монах, познат под името” Рим папа”, “Ирим папа”, “Имри поп” ( от тур.”Урум-папаз” – ромейски,  християнски поп ), който според преданието е пазителят на древните съкровища, гората и манастира.

 

 

В една от легендите се срещат сведения за това, че Аладжа манастир е изграден върху развалините на древен град, основан някога от Филип II Македонски (359 - 336 година пр. Хр.), но това сведение и досега няма научно потвърждение.
Ето някои от легендите, записани от Виктор Тепляков, братя Шкорпил и други изследователи:

І.

“…На по-нататъшните ми въпроси за околностите, отшелникът посочи синеещите се в далечината гори и каза,че на около пет версти от морския бряг и на около девет версти от манастира “Св.Константин и Елена” се намират развалините на стара гръцка обител. Българите я наричат “Хачуката”, а гърците и турците я знаят под името “Аладжа манастир”.

…“ Старите хора разказват – продължи монахът – че тази чудна обител е изградена върху развалините на Елинския Филипопол. Слухът за старинните богатства така разпалил въображението на някакъв инок, че той решил да се увери със собствените си очи в истинността на преданието. Една нощ безстрашният монах се спуснал със запалена свещ в дълбините на подземието и преодолявайки целия лабиринт видял…”

…. На сутринта, след дълго търсене, другарите на този нов Ганимед го намерили безчувствен на входа на “прокълнатата пещера”. Изражението на бледото му лице представлявало най-странна смес от ужас и умора. Брадата на страдалеца, усукана на множество кичури, подобни на тънки захарни пръчици била натъпкана в ноздрите на злополучния търсач на приключения. Затова пък в дълбоките джобове на расото му била намерена цяла четвъртина златни и сребърни антики, а в стиснатите си юмруци държал няколко скъпи талисмана.

В.Тепляков“Письма из Болгарии”, Письмо третье от 14.04.1829 г., Москва, 1832 г.

 

ІІ.

 

…Скитникът Стоенчо разказвал, че в скалата ( до Аладжа манастир ) имало и други засипани пещери, уж цяла подземна чаршия дюгени ( стаички ), на брой 49. Входът към последната бил зазидан. В една от пещерите имало пропаст, от която се чувало шумолене на някаква подземна вода. А в една скала на запад, в подземна съкровищница, зад желязна врата били скрити скъпи черковни предмети и книги на още 12 манастира”.-

К. Шкорпил

Първи годишен отчет на ВАД за 1906 г.” В.1907 г.

 

ІІІ.

 

…Според сведения взети от по-стари хора от с.Еникьой ( дн.Куманово ) имало някой си “Рим папа” или “Имри поп”. Жилището му било в “Хачуката”. Той бил много стар и прекарал години в дълбок сън. По негово време в “Хачуката” нямало растителност и той всяка година се събуждал и питал: “Стигна ли растителността до тук, такава, че да се намери пръчка да се кара кон?”

Той предсказвал, че когато израсне макар и малка растителност, тогава ще стане някакво събитие, но какво щяло да се случи, не се знае от никого….

Илия Петличков – учител

Д А – Варна, Архив на ВАД, ф.91, оп.2,а.е. 18, стр.62

 

 

 

Загадките

 

Албърт Айнщайн е казал: "Най-прекрасно е това, че можем да изпитаме усещането за тайна. Тя е източник на всяко истинско изкуство и цялата наука. Този, който никога не е изпитал това чувство, който не умее да се замисли, обхванат от възторг, той прилича на мъртвец със затворени очи". Липсата на писмени данни, заместени по един приказен начин от многобройните легенди, създават около Аладжа манастир един ореол на тайнствено и загадъчно място, което от над един век буди въображението на многобройните му изследователи и почитатели.

 

Загадката “Рим папа”

Една от тайните е свързана с митичния покровител на манастира “Рим папа”. Култът към “Рим папа” не е само местен – има го в Югоизточна България, в Македония, Сърбия и др. географски региони, през които са минавали пътищата на кръстоносните походи. Но докато по тези места той е персонифициран с папската институция, нерядко представян като зъл дух ( демон ), който трябва да бъде прогонван със заклинания, в Аладжа манастир и околностите му той е дух-покровител.

В древната история на готите “Рим папа” се нарича един от готските светци, който се удавил в устието на р. Дунав. В края на ХІХ в. К.Шкорпил записва текста на една песен, в която се разказва, че преди столетия се случило голямо природно бедствие. Водите на река Дунав придошли, нивото на Черно море се вдигнало, а високата вълна заляла манастира и издавила над 300 монаси и книжници.

 

Аладжа манастир и Филип ІІ Македонски

В легендата, записана от Виктор Тепляков, също има редица загадки. Наред с приказните сведения за тайни подземни лабиринти и скритите в тях съкровища, в легендата се споменава, че Аладжа манастир е изграден върху развалините на древен град, основан някога от Филип II Македонски (359 - 336 година пр. Хр.).

Античните автори разказват, че по време на наказателния поход на македонския цар Филип ІІ срещу гръцките градове колонии по Черноморието през 353 – 341 г.пр.Хр.  той обсажда Одесос ( дн. Варна ).

След безуспешна двуседмична обсада македонският цар сключва мирен договор с Одесос и връща пленниците..За да бъде ознаменуван този акт на миролюбие, царят се жени за дъщерята на гетския цар Котела, в чиито владения се намира Одесос. Античните автори споменават, че македонският цар посетил и поднесъл дарове на гетските богове в едно светилище близо до града.

В близост до Аладжа манастир има няколко непроучени археологически паметници. Има ли някой от тях нещо общо с легендата могат да отговорят само археологическите разкопки.

 

Латинът

В архивите на братя Шкорпил се среща още една загадка. Голяма част от тюркоезичните имена на местности, пътища и дори едно аязмо с лековита вода, съществувало някога в близост до манастира, носят в основата си корена “латин”.  “Латини” българите наричали населението на европейските държави, в които основното вероизповедание,  католицизма, е на латински език. По време на управлението на деспот Добротица ( 1347 – 1385 г. ) и неговия наследник Иванко ( 1385 – 1390 г. ), в района на Варна са основани няколко търговски колонии от Генуа, Венеция и Дубровник, които продължават да съществуват и по време на Османското владичество в българските земи. Техните представители също са били наричани “латини”.

Каква връзка имат те с района на  Аладжа манастир е неизвестно. Сред оцелелите графити от средновековния период върху стенописа от тавана на параклиса е открито едно изображение на кораб. Проучванията показват, че това е търговски кораб за каботажно ( крайбрежно ) плаване “карака”, използван от венецианци и генуезци през ХV – ХVІ век. Съществува предположение, че корабът е издълбан от някой от членовете на тези колонии. За католиците по онова време, особено след “Великото разделение” на двете Църкви през 1054 г., стенописите в православните църкви не са нещо свято. Вероятно корабът е издълбан след изоставянето на манастира през ХV или ХVІ в.

 

Божествената енергия на Аладжа манастир

Наред със загадките, съдържащи се в легендите и оскъдните археологичес-ки и топографски данни, интерес буди едно съвременно интердисциплинарно проучване на манастира. По време на един конгрес на радиестезисти във Варна преди няколко години група техни представители посети скалния манастир и направи проучване на пещерните помещения с помощта на небезизвестното махало.  Резултатите показаха, че на площадката пред параклиса и в самия параклис има изключително силно позитивно енергийно поле. Обратното, в помещенията на Катакомбите бе открито негативно, “черно” излъчване.
Съществува поверие от средновековния период, че за да бъде основан манастир, мястото на изграждането му трябва да бъде избрано от някой свят, белязан от Бога човек. Старите хроники разказват, че такива хора виждали в съня си място, изпълнено с Божествена енергия там, където човек може да бъде най-близо до Бога..
Това разбиране за енергийната същност на Бога най-осезаемо и точно е отразено в средновековното учение “Исихазъм”. Исихастката аскетична практика ни дава примери за най-дълбока трансформация на целия човешки организъм, за реално преображение на човека, за такова изпълване на човека със светоносна Божествена енергия, при което дори след смъртта мощите на светиите са способни да носят благодатно изцеление на хората. Бог е навсякъде в творението със Своите енергии. Цялото мироздание прилича на една огромна горяща къпина, обхваната, но не и изгорена от нетварния огън на Божествената светлина.
Стара легенда разказва за чудото, сътворено от Св. Патриарх Евтимий – един от най-висшите адепти на исихазма. Заради смелостта му да защити паството си при превземането на Търново той е осъден от османския завоевател да бъде посечен на крепостната стена на града. Палачът замахва с ятагана, но нещо сковава ръката му.

Възможно ли е това в действителност?

Да! Този, който е преминал всички исихастки школи на обучение и е постигнал универсално знание за Вселената, този, който е овладял до съвършен-ство исихастките “праксиси” и „умната молитва“, може да извика енергия, която да спре всяко действие.
Разбира се, рационалното мислене ще отрече възможността да се упражни такава властна духовна сила, че една ръка да се вцепени. Но има много явления и събития в древната история на човечеството, на които съвременната наука все още не е дала отговор.

 

Името на манастира

Не по-малка загадка представлява произходът на името “Аладжа”, под което е познат днес манастира.
В превод от турски език “аладжа” означава “пъстър, шарен”. Смята се, че то е дадено от местния етнос “гагаузи”, които са тюркоезични преселници от старите български територии в Азия, приели християнството още по времето на Византийското владичество в българските земи през ХІ – ХІІ в. Предполага се, че след изоставянето на скалния манастир в  края на ХV, началото на ХVІ в. това православно население е продължило да посещава старата християнска обител и да се “черкува” в манастирския храм, независимо от това, че в манастира вече не е имало монаси. Вероятно името е дадено заради съхранените до ново време в параклиса стенописи от средновековния период.
Защо не е запазено старото християнско име на манастира остава загадка.

Има и предположения, че думата “аладжа” е от персийски или арабски произход. Ако приемем, че “Ал” е определителния член, тогава втората част “аджа” предизвиква изключителен интерес. В превод от санскритски “аджа” означава “Агнец” ( Агнецът Божий ).
В архива на братя Шкорпил е останала паметна бележка, според която има легенда (легендата не е записана), че истинското християнско име на скалния манастир е “Св. Спас” ( от Христос Спасител ) или “Възнесение Господне”. Според някои от изследователите на старината оцелелия на тавана на параклиса стенопис представя именно този християнски празник. Но според други там е представена композицията “Христос във Слава”, която е свързана с другия празник “Преображение Господне”.
Името  “Св. Троица”, което най-често се използва в различни публикации днес, е от началото на ХІХ в. и е дадено от другия голям български археолог,  архимандрит Инокентий Софийски, въз основа на по-старо проучване на Карел Шкорпил.

Загадката, свързана с името на монашеската обител, остава!