Османски период

Варна през ХIV–ХVIII в.

Тип: Статия | Епоха: Османски период

Все още дори нямаме сигурни сведения кога Варна е завладяна от турците. Известно е съобщението на Мехмед Нешри, че първият опит е направен от Яхши бег, пълководец на Али паша, през 1388 г. Изглежда турците влизат в него на следващата година – 1389. Тогава епархията на варненската митрополия е разделена между Анхиало и Несебър. Това не би станало, ако града все още е владение на Добруджанското деспотство и митрополията е продължавала да съществува. Друга причина за нейното премахване засега не може да се открие. Турският пътешественик Евлия Челеби също споменава 1389, за годината когато Варна е превзета от султан Мурад І. За разлика от други български градове, явно Варна не е превзета с щурм и населението е запазено. В противен случай, турските хронисти не биха пропуснали да отбележат с гордост разсипването на един от най-големите български градове. Жителите на града със сигурност са пострадали през 1399 г., когато са „заробени от безбожните татари”. Градът не е разрушен и по време на похода на Владислав III Ягело през 1444 г. От това време са някои от оръжията съхранени в музея – мечове, копия боздугани и снаряжение. Разположената в близост до пристанището средновековна крепост на Варна, също е съхранена и използвана от турците до ХІХ в. Съборена е от руските войски през 1830 г., а цитаделата й – през 1906 г.

Нямаме много данни за развитие на града до края на ХV в., но явно не е имало особени трусове, още повече, той остава встрани от главните турски военни пътища. Обстановката в района е спокойна през целия век и това явно се отразява на благосъстоянието на Варна. Тя е вакъф на султан Селим І. От един документ от 1527 г. става ясно, че в града има 15 махали. Десет от тях са християнски, наречени на имената на енорийските свещеници – Папа Костадин, Поп Коло, Папа Яни, Поп Йорги, Поп Манол, Поп Стани, Кириакос Папас, поп Яни и Митрополит.

Градът продължава да е най-важното пристанище по западния бряг на Черно море и по стара традиция да се нарича "главно пристанище на Загора". Той е включен в търговските наръчници на Флоренция, споменава се като важно търговско средище в документи на Генуа и Венеция през средата на ХV в. Вероятно тогава в него е имало и венецианска колония. Това сравнително стабилно развитие, в сравнение с други български градове много добре е илюстрирано със запазените османски данъчни документи от ХVI в. Варненските търговци, чрез оживеното пристанище внасят скъпи стоки от италианските градове-републики. От там е колекцията от майоликови съдове, продукт на художествените работилници на Флоренция, Венеция и др.

В града по море са внасяни разнообразни скъпи съдове, изработени в керамичните центрове на Мала Азия. Варненския музей притежава една от най-големите колекции от фаянсови кани, чинии, блюда и чаши, произвеждани в турските градове Изник, Кютахия и Чанак кале. Те се отличават с високото си качество и богата многоцветна украса. Произвеждани са в периода от края на ХV до ХІХ в. Местните керамици умело са имитирали вносните съдове. Изработват разнообразни глинени съдове – кани, чинии, блюда и чаши. Те са част от най-богатата в България колекция от подобни глинени изделия, открити при археологически разкопки в града. Отразяват смесването на местната традиция с различни чужди влияния, породени от многоликото градско общество.

Още едно свидетелство за благосъстоянието на гражданите на Варна са порцелановите чаши, произведени в Китай и Саксония, открити в старата част на града. Гражданите са имали възможност да купуват и едно от най-ценените и скъпи лекарства на средновековна Европа – териак (смес от опиум и голям брой билки). Свидетелство за това са капачетата с марки на италианските аптеки-производители.

Музея притежава и сравнително богата колекция от късносредновековни накити – пръстени, пръстени печати, огърлици и гривни.

проф. д-р Валентин Плетньов