Средновековие

брой на страница : 10 | 20 | 30

Варненският район през времето на средновековието

Тип: Статия | Епоха: Средновековие

Първото българско царство VII–XI в.

През IV–VІІ в. в резултат на нахлувания на племена и народи на юг от р. Дунав, етническата картина в земите западно от Черно море става все по-пъстра. Най-значителна роля в тези промени имат славяните, които след VІ в. се настаняват трайно в древнотракийските земи. Според византийските хронисти Теофан и Никифор, в края на VII в., след една победа над византийските войски при устието на р. Дунав прабългарите начело с хан Аспарух достигнали до “Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя...”. Това е и първото споменаване на новото название Варна, което по-късно ще стане име и на града, възникнал на мястото на стария Одесос.

Годината 681 е първото официално признание на българската държава. Нейното възникване има важна роля и значение за политическата и културната история на Средновековна Европа.
Както показват археологическите проучвания, в това време околностите на днешна Варна, долината на р. Девня и други райони са били заети от компактни маси от славяни и прабългари. Локализирани са и са разкрити много старобългарски селища и некрополи, които дават представа за бита и погребалния обред на населението.

Южно от града, на брега на морския залив е издигнат отбранителен вал, в който е намерена колона с прабългарски знак.

Модел на юрта с врязана култова сцена,
варовик (ІХ–Х в.)Девня, Варненско

В едно от старобългарските селища в Девненската низина е открит уникален модел на прабългарска юрта. В сравнение с предишната епоха сега погребалния обряд е коренно променен. Наред с трупополагането се е използвало и трупоизгарянето. Главно от езическите некрополи произхождат много накити и предмети на бита. Керамиката е по-груба, със съвършено нови форми и различна украса. Някои от съдовете са били използвани за погребални урни.

От това време са коланни и ремъчни накити (метални токи, апликации и накрайници), елементи на старобългарския воински костюм и снаряжение.
След приемането на християнството през 865 г., по време на управлението на княз Борис I, са били изградени манастири в м. Теке Караач до Варна и край с. Равна, Провадийско – важни религиозни и просветни центрове. Надписи и рисунки върху камъни, трапезни съдове и архитектурни детайли илюстрират старобългарската култура във Варненския район. Интерес предизвикват двата оловни печата на българските владетели княз Борис I и цар Симеон, открити в некропол до Варна и в манастира Теке Караач.

Ремъчен накрайник с релефно изображение на грифон, бронз. Некропол в кв. Трошево,
Варна (края на ІХ – втората половина на Х в.).
Тока със сцена терзание – гроб 115 на некропола до Караманите,
Варненско (VІІІ – началото на ІХ в.)

След продължителни войни през 1018 г. българските земи били завладени от Византия, с което се сложил край на Първото българско царство. През първата половина на ХI в. на мястото на античния Одесос възникнал град с крепост под името Варна.

 

Прешлени за вретено, шифер, производство
Овруч, Русия (ХІ в.). Средновековен пласт
над Римските терми във Варна

Глинени рисувани яйца, производство
Киевска Русия (ХІ в.). Средновековен
пласт над Римските терми във Варна

През периода на византийското владичество (1018–1185 г.) Варна e един от важните центрове. Това се доказва от амфорите, трапезните съдове със сграфито и рисувана украса, накити и кръстове реликварии, характерни за епохата, донасяни от Константинопол. Ковашките инструменти, земеделските сечива и накити, характерни за времето ХII–ХIV в., са свидетелство за основните занятия на населението.

 

Варна по време на Второто българско царство XII–XIV в.

След освобождаването на България от византийска власт град Варна бил присъединен за кратко към българската държава през 1190 г. от цар Асен I. Византийците отново го завладели и чак на 24 март 1201 г. българският цар Калоян окончателно присъединил града към България. Значителен подем в икономическия живот на града настъпил през последните десетилетия на ХIII в. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията със селищата по Западното и Северното Черноморско крайбрежие. От 1352 г. във Варна има венецианскo консулство. По-късно в града се установяват и генуезки търговци. Варна е главното българско пристанище на север от Стара планина. Отбелязано е в редица западноевропейски портулани и морски карти. От него се изнасят предимно зърно и кожи, а се внасят различни манифактурни стоки.

Кана, глина с глазура (ХІV в.). Варна

След 1366 г. Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната за ХIII–ХIV в. керамопластична украса. При археологическите проучвания са открити останките на три от тях – “Св. Атанас”, “Св. Георги” и “Св. Тодор”. В близост до “Св. Атанас” е разкрита керамична работилница за изработване на кръгчета и розети за пластичната украса на фасадите. Стилът на украсата е показан чрез експонирането на детайл от фасадата на църквата “Св. Георги”, а също на корнизи и каменна пластика с растителни мотиви и изображения на лъвове.

Керамиката – вносна и местно производство е с характерна за късното средновековие украса. Особено колоритни са съдовете, изработени в техниката “сграфито”. Наред със сложните плетеници от растителни и геометрични орнаменти се срещат изображения на хора, птици, животни и монограми. Интерес предизвикват две кани. Едната е със сграфито и пластична украса – птици. Другата е дефектна, което показва, че има и местно керамично производство.

Няколко надписа върху камък на български и гръцки език от крепостите Овеч (Провадия), Мъглиж (до с. Аксаково) и до с. Невша са важни извори за историята на североизточните български земи, за периода на Второто българско царство.

Средновековна съкровищница

На вниманието на посетителите е показана най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII–ХIV в. Това са няколко съкровища – великолепни образци на средновековното златарство, открити при с. Долище, Варненско. Състоят се от гривни, огърлици, обеци, пръстени, апликации от прочелник. Гривните са от висококачествено сребро, плетени, с плоски краища. Обеците се отличават с разнообразие на формите и украсата, изпълнена с филигран и гранулация. От съкровищата са и две позлатени сребърни нагръдни иконки с надписи на гръцки език. Те са с релефни изображения на Благославящия Христос и светците Св. Георги и Св. Тодор Стратилат.

Нагръдна иконка със св. Георги и св. Теодор, сребро с позлата (ХІІІ–ХІV в.).
Долище, Варненско

Все от същите съкровища са и мъжките колани, изработени от червена, златотъкана коприна. Те са украсени със сребърни позлатени апликации и имат токи и накрайници с геометрични и растителни орнаменти, змейове и лъвове.

Колан от съкровище (ХІІІ–ХІV в.). Долище, Варненско

Отделно са представени накити, намерени във Варна и околностите. Специално внимание предизвиква женския сребърен колан, златните плетени гривни и златния пръстен печат.
 

ст. н.с. д-р Валери Йотов