Античност

брой на страница : 10 | 20 | 30

Одесос през античността (VІ в. пр. Хр. – началото на VІІ в.)

Тип: Статия | Епоха: Античност

Одесос (Οδησσος, Odessos, Odessus) е сред най-древните антични селища в България. Основан е във втората четвърт на VІ в пр. Хр. (около 585–550 г. пр. Хр.) от гръцки изселници от малоазийския град Милет, на мястото на населено от траки по-древно селище, чието име гърците запазили. През целия период на съществуването на града, отношенията между двата етноса тук, както и с другите племена, населяващи вътрешността на страната били отлични. Административното му устройство, подобно на останалите древногръцки градове държави е демократично. Управлява се от Градски съвет (буле) и Народно събрание (демос). През първите два века от съществуването си, докъм средата на ІV в. пр. Хр. Одесос не е бил голямо селище, но е важно пристанище на западния бряг на Черно море. Жителите му търгували с редица градове и острови на Гърция и Мала Азия, откъдето били внасяни луксозни стоки: рисувана керамика, злато, мрамор, а също амфори с вино и дървено масло, и др. Част от тези стоки ползвали за свои нужди, а останалата разменяли с тракийските племена от вътрешността на региона. От тях купували и изнасяли зърнени и месни храни, дървен материал и различни суровини.
Около средата на ІV в. пр. Хр. Одесос е вече укрепен със солидна крепостна стена, която устояла обсадата на Филип ІІ Македонски през 339 г. пр. Хр. Неговия син Александър ІІІ Велики (336–323 г. пр. Хр.) обаче превзел града през 335 г. пр. Хр.

Мраморни надгробни плочи.
Варна (V и ІV в. пр. Хр.)
Златна обеца с фигурка на богинята Нике.
Варнa (ІV–ІІІ в. пр. Хр.)

Големият разцвет на Одесос е през елинистическата епоха (края на ІV– І в. пр. Хр.), като за известно време той е изходен пункт на войските на Александровия наследник в Тракия – цар Лизимах (323–280 г. пр. Хр.). От това време в некрополите на града се откриват многобройни и красиви златни накити, скъпи дървени саркофази, украсени с теракотени фигури, бронзови и стъклени съдове и др. От втората половина на ІV в. пр. Хр. Одесос започва да сече собствени монети по гръцката монетна система – бронзови, сребърни и няколко емисии златни. Върху местните монети личат главните божества на града – Аполон и т. нар. Велик бог. Почитани са също и Дионис, Самотракийските божества, Деметра и др.

Теракота – фигурка на крилат
гений на смъртта.
Варна (ІV–ІІІ в. пр. Хр.)
Теракота – глава от фигурка на великия
бог на Одесос.
Варна (ІІІ–ІІ в. пр. Хр.)

Строят се големи обществени сгради, има театър, храмове, гимназион (училище за младежи). Поради увеличаването на тракийското население, през ІІ–І в. пр. Хр. е построено светилище на Тракийския бог конник, който носи тук местното име (епитет) Херос Карабазмос и светилище на Артемида Фосфорос.

Червенолакова глинена кана ойнохое.
Варна. (ІІ – началото на ІІІ в.)

 

През 15 г. Одесос е включен в Римската империя, в провинция Мизия (по-късно Долна Мизия) и става нейното главно пристанище. Запазва обаче относителна самостоятелност в управлението си – правото да сече собствени бронзови монети (до средата на ІІІ в.) и да няма римски гарнизон. Населението на града се увеличава. Заселват се и много жители от източните провинции. Построена е нова крепостна стена, която защитава много по-голяма площ. Построени са и редица красиви обществени и частни сгради. Сградата на театъра е преустроена и богато украсена. На 7000 кв. м. терен са издигнати огромни и богато украсени топли бани – четвъртите по големина в Европа. В града се строят кораби и се търгува със Сирия, Палестина, Малоазийското крайбрежие, Гърция, Италия и др.

Част от варовиков саркофаг с изображение
на кораб. Варна (ІІ–ІІІ в.)

От тези райони се внасят мрамор, злато и скъпоценни камъни за работилниците, стъклени и бронзови съдове, луксозна керамика, вино и др. Местните занаятчии изработват керамични, стъклени и бронзови съдове, лампи, златни и сребърни накити, архитектурни украси и др. Развива се изкуството – театър, музика, поезия. Издигат се бронзови и мраморни статуи. Появяват се и нови култове – към императора, към здравеносните божества Асклепий и Хигия, към източния бог Митра и др. Широко популярни са спортът и гладиаторските борби. На всеки пет години се провеждат останалите от елинистическтата епоха традиционни големи спортни и културни градски празненства – игри с различни състезания и конкурси. Отначало (в края на І в. пр. Хр.) те се наричали Хермаи – по името на бог Хермес, а по-късно – Дарзалеи, на местното тракийско божество Дарзалас, което през римската епоха се слива с Великия бог на града. През 242 г. Одесос е посетен от император Гордиан ІІІ (238–244 г.), в чиято чест са представени такива игри и са отсечени специални емисии бронзови монети.

Мраморна надгробна плоча с релеф,
погребално угощение. Варна (ІІ–ІІІ в.)
Мраморен оброчен релеф на Херос Манимадзос,
местният Тракийск бог конник. Варна (ІІ-ІІІ в.)

В средата на ІІІ в (249–251 г.), през р. Дунав на Балканите многократно нахлуват готски племена и техни съюзници. Те опустошават провинциите Горна и Долна Мизия, и Тракия, разрушават редица градове, включително и основаният наблизо от император Траян голям град Марцианопол. Одесос остава почти незасегнат, но голямата разруха на селищата и икономиката в региона му причиняват силен упадък.
Новият възход на града започва през ІV в., като важна роля играе преместването на столицата на империята от Рим в близкия град Константинопол и определянето на възродения Марцианопол за главен град на провинция Втора Мизия. Населението отново се увеличава, идват нови преселници от Мала Азия, Сирия, и др. Издигната е нова, по-голяма крепостна стена. Вместо повредените терми, на ново място са построени по-малки бани. Християнството все повече се разпространява, но сред селското население в региона традиционните тракийски култове се запазват до началото на V в. По това време градът става един от най-важните търговски центрове на ранна Византия.

Глинен купел за светена вода с ажурна украса.
Варна, кв. Галата (V в.)
Златна гривна с перли и стъклена украса.
Варна (VІ в.)

В него има и епископска катедра. Тук и в околностите му се строят много украсени с многоцветни мозайки и стенописи раннохристиянски базилики. Развиват се силно търговията и занаятите. В Одесос се произвежда разнообразна керамика, стъклени и бронзови съдове, златни накити, мраморни архитектурни украси за църквите и др.
В края на VІ и началото на VІІ в. нашествия на авари и славяни отново опустошават и обезлюдяват земите между Хемус (Стара Планина) и р. Дунав. Те постепенно са изоставени от Византия. Одесос, най-солидната опора на античната култура в региона се предава последен. В 614 г. жителите му го напускат, той е превзет и опустошен и за няколко века остава незаселен. В района възникват селища на славяни, а по-късно и на прабългари.

н.с. Александър Минчев