В памет на българския пилот-изтребител и въздушен ас, о. р. генерал-майор от ВВС на Република България Стоян Стоянов (12 март 1913 – 13 март 1997)

13 март 2019

На 13 март 2019 г. Регионален исторически музей – Варна отбеляза 22-та годишнина от кончината на българския въздушен ас Стоян Стоянов с поднасяне на венец пред паметната плоча в родната му къща в кв. Галата, Варна. На събитието присъстваха Теодор Роков , Кънчо Григоров, Траян Димитров, Наталия Енева, Златка Антова и Стоян Стоянов от РИМ-Варна. Цветя поднесоха също о.р. подполковник Виктор Ценов – командир на ОМВАБ „Чайка“ от 1992 до 2001 г., о.р. полковник Александър Александров – командир на ОМВАБ „Чайка“ от 2001 до 2003 г., о.р. майор Петър Иванов – пилот на изтребител МиГ 21 от ИБА, о.р. подполковник Иван Йорданов - пилот на изтребител Миг 25 от 26 авиобаза в Добрич, Ивелин Ценов – секретар на „Модел клуб – Варна“.

Стоян Стоянов е роден на 12 март 1913 в село Галата, пет месеца след като баща му Илия Стоянов загива при Караагач дере край Одрин като знаменосец на 8 Приморски полк. Израства в училище за сираци във Варна. През 1930 постъпва в Духовната семинария, където обучението било безплатно. През април 1934 е приет в ШЗО като кавалерист, но като такъв служи едва до есента, когато кандидатства и е приет във Военното на Негово Величество цар Борис III училище. През 1937 постъпва в Авиаторската школа в Казънлък. Заради изключително добрите резултати, които показва, през юли 1938 е изпратен на специализация в Германия, а през септември, същата година в школата за висш пилотаж „Вернойхен”. Там той става и първият българин, летял на Messerscmitt. Дипломира се като инструктор-изтребител и обучава други български летци, между които и героят-летец Димитър Списаревски. През 1939 се завръща в България и е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. На 1 август 1943, поручик Стоян Стоянов сваля В-24 Liberator и поврежда още един във въздушните боеве за защита на небето над София. На 7 август 1943 г., поручик Стоянов получава орден „За храброст“, с което става първият български офицер от Втората световна война, награден лично от цар Борис III с този орден. За цялата война участва в над 40 въздушни боя и се превръща в най-резултатният български ас.
След 9 септември 1944 г. поручик Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. - полковник, зам. командващ ПВО.
Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР /разработка "ФРИЦ"/. За посещение в катедралата "Александър Невски" с униформа е засечен от ДС и за малко не е уволнен, но някогашният му подчинен З. Захариев, който става началник на ВВС на НРБ го спасява. Стоян Стоянов е уволнен от ВВС по политически и идейни „съображения за сигурност” през 1956 г. след опита на Унгария да се откъсне Източния блок. На 43 години той остава без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.
След демократичните промени България си спомня за своите герои от войните и повишава в чин загиналите и останалите живи от тях. Един от тях е и Стоян Стоянов, който през 1992 г. е произведен в чин генерал - майор от запаса на ВВС.
Ге. Стоян Стоянов почива в Карлово на 13 март 1997 г. През 1998 г. в родното място на Стоян Стоянов – с. Галата (днес квартал на гр. Варна) по инициатива на подполковник Виктор Ценов, по това време командир на ОМВАБ „Чайка“ и със съдействието на кмета на гр. Варна Христо Кирчев е поставена възпоменателна плоча.