
В своята книга-албум „Светлописи. Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839-1959)", авторът Зафер Галибов тръгва по следите на мнозина от известните, а също така и на малко известните, както той ги нарича, „художници, които рисуват със светлина". За написването й той е използвал материали от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", Историческия архив на БАН, Държавната агенция по архивите, Военноисторическия музей в София, Археологическия музей във Варна, НБ „Иван Вазов" в Пловдив, музейни сбирки от Русе, Самоков, Шумен, частни архиви и колекции, установява контакт с все още живи наследници. Със своето изследване Зафер Галибов изважда на светло личността на фотографа, неговите усилия, талант и всеотдайност към професията.„Светлописи" обръща оптиката - през нея читателят наблюдава портрета на фотографа.
„Животът е преходна емоция. Светлописите са индивидуалната памет на преживяното. Работата на милионите фотографи по света е начин да се управлява една машина на времето.“
Зафер Галибов е български фотограф художник. Защитава докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства към Института за изследване на изкуствата, БАН (2014). В момента е сътрудник на сп. „Биограф". Преподава фотография във Факултета по ЖМК на СУ“Св. Климент Охридски“.
Представяне на книгата: 6 юни (вторник) от 15,30 ч. в зала „Одесос“ на Варненския археологически музей.