ЗНАЦИ НА СВОБОДАТА И ГЕРОИЗМА

01 март 2017

На 12/24 април 1877 г. руският император Александър II подписва манифест, с който обявява поредната война на Турция. Руско-турската война се превръща за българския народ в освободителна и поставя началото на изграждането на Третата бъл­гарска държава.
Към Балканския и Кавказкия боен театър се насочват военни кореспонденти, фотографи и художници - руснаци, англича­ни, французи, германци, италианци, румънци, един швед и един японец.

Написаното от военните кореспонденти (под дъжд от олово) по време на войната е актуално за времето и в по-голямата си част - достоверно. Често пъти репортажите от мястото на събитията на Балканите са придружени със скици, репродукции, гравюри и фотографии. Част от тях са публикувани през 1877 - 1878 г. във всекидневния периодичен печат или по-късно - в публикации и албуми.

През различни периоди в българския печат се появяват отделни фотографии от онова време. Едва през 2008 г., във връзка със 130 – годишнината от войната, във Варна излиза албума „Пред обектива на историята“ /изд. Контур/, подготвен от Б. Дряновски и Цв. Величкова. В него са публикувани творби на румънския фотограф Франц Душек.

Франц Душек е назначен от румънския княз Карол I за фотограф на руския император и на неговата свита по искане на граф Нелидов. По съвет на своя учител Карол Поп Сатмари, известен с фотографиите си от Кримската война, Душек приема поста. Той оставя фотографските си студиа в Букурещ и в Будапеща и на 21 май 1877 г. пристига в Плоещ, където е и главната квартира на действащата руска армия.

Фотографиите на Душек образно и убедително илюстрират важни моменти от войната, като се започне от марша на руски­те войски в Плоещ, преминаването през р. Дунав, до битката за Плевен. Обективът на Фр. Душек е запечатал за историята образите на руския император Александър ІІ, главнокомандващият армията руският княз Николай Николаевич, румънският княз Карол І, бъдещият български княз Александър Батенберг.

Величествени са фотографиите на императорските гвардейци в поход към Плевен (ноември 1877 г.), на Александър II с неговата гвардия по време на обсадата на града, на парада на дефилиращите части след превземането на Плевен.

Достоверни свидетелства от времето на войната са фотографиите на обикновени руски, румънски и финландски войни, на обозите и полевите болници, на бита и празниците на освободеното българско население.

В края на 1877 г., поради влошено си здраве, Фр. Душек се завръща в Букурещ и подбира от богатия си фотографски материал най-представителните фотографии в два албума, които размножава. Тях той пода­рява официално на руския император Александър II, на румънския княз Карол I, на императорите Вилхелм I Хохенцолерн и на Франц Йосиф, на принц Александър Батенберг и на княз Обренович. Със сигурност фотографиите на Душек се намират и в други частни колекции, какъвто е случаят с архивната колекция на българския дипломат Минчо Несторов, съхранявана в библиотеката "Мажуранич-Брлич-Ружич" в Риека, Хърватия.

През същата 2008 г. регионалният исторически музей в Русе издава албума „Забравени свидетелства“ с автори Стоян Йорданов и Красимир Кънчев. В него са поместени фотографии на руския военен кореспондент капитан М. П. Равенски.

Михаил П. Равенски е един от видните руски фотографи от втората половина на ХІХ век. През войната е военен фотограф в състава на Русчушкия руски отряд. Заснема движението на войските, преминаването през р. Дунав, Русчук, селата Брестовица и Горно Абланово, Добрич, Кючук Кайнарджа и др. В творбите си отделя голямо внимание на българското население, неговия бит и обичаи.

Третата поява на фотографии от войната в България се осъществи през 2009 г. по инициатива на  Иво Хаджимишев чрез изложбата и албума „Забравени фотографии от Руско-турската война 1877 – 1878 г.“. Албумът е издаден в Москва и е съвместно българо-руско издание, подготвено от български и руски специалисти. Използвани са архивни материали от Държавния архив за кино и фото документи на Русия.

Забележителни в този албум са фотографиите на руския военен фотограф А. Д. Иванов.

Александър Д. Иванов работи като фотограф в гр. Харков. При подготовката на Руско-турската война  1877 – 1878 г. е мобилизиран в действащата руска армия  като военен фотограф с чин капитан. Със собствени средства обзавежда фотолаборатория и придружава руската войска на Балканите от обявяването на войната до нейния край. Снима непосредствените участници във войната, армейски позиции, полеви щабове, командващите войските, руси, румънци, финландци, българи, бежанци, пленници, полеви болници, характерни местности, градове и села.

Александър Д. Иванов е един от двамата най-изявени хроникьори на тази война. Майстор на светлописа, във фотографиите му оживяват грандиозни батални сцени и конкретни образи - ярки свидетелства на времето. Фотографиите си подрежда в Албума „Забалканский поход 1877–1878 годов“. Албумът и други фотографии от войната се съхраняват във фонда на Руския Държавен архив за кино и фотодокументи.

С любезното съдействие на българската Държавна агенция „Архиви“ в изложбата са показани и копия на Манифеста за обявяване на войната, Сан-Стефанския и Берлинския мирни договори.

Тематичен и художествен център на настоящата изложба е присъствието на оригинални художествени творби, посветени на войната, дело на художниците Николай Русев – България, Марина Варенцова – Русева  - Русия, България, Вячеслав Бабияк – Русия.

Техните платна са знак на почит и признателност към руските, румънските, финландските и българските воини, загинали за освобождението на България. Следва да се отбележи, че повече от половин век български художници не са творили на тази тема. Връщането на съвременни български творци към войната, тяхната морална и художествена енергия, въплътена в творбите им, е още едно забележително доказателство за преклонението и почитта към подвига на освободителите.

Проектът „Знаци на свободата и героизма“ дава възможности за съвременен „прочит“ на събитията от войната през погледа и таланта на съвременни художници от България, Русия, Румъния и Финландия. Той е с продължителност 2 години: през 2017 г. изложбата ще се допълва и ще бъде показана в 10 български града /Варна, Бургас, Шумен, Стара Загора, Велико Търново, Видин, Плевен, София, Русе, Силистра/, а през 2018 г. ще гостува в Русия, Румъния и Финландия.

Организаторите на изложбата изказват своята благодарност:

На Борислав Дряновски, Иво Хаджимишев, ДА „Архиви“, РИМ – Русе, издателство „Контур“ – Варна за предоставените материали.

На издателство „Славена“, РИМ – Варна, Планекс холдинг, Община Варна, Радио Варна, Елена Владова за организационната и материална подкрепа.

Инициативен комитет: Н. Якимов, Б. Дряновски, В. Плетньов, И. Хаджимишев.